Постинг
02.07.2008 11:34 -
Децата, нашите учители
Автор: karamara
Категория: Други
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.07.2008 11:34
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.07.2008 11:34
Те изискват толкова много. Изискват всичката любов на света. Изискват цяло едно същество да се превърне в струна. Изопната, готова. Да реагира на всяко докосване на малките ръчички. Тихо и нежно, басово и строго, мелодично и весело, шепнещо и приспивно. Ръчички, които понякога те раздрусват до изнемога.
Но и ръчички, които те водят напред. Присъствие, което следваш като ученик, забравил, че трябва да бъде учител. Енергията, която ме научи на толкова много неща.
И аз уча.
Научих се да се смея. Да се смея на палец, подаващ се от скъсан чорап. Да се смея на "Бау!" и да бъда изплашена сто пъти подред. Да тичам в парка и падам на едно и също коляно. Да пипам хляба в магазина и даже лукаво да забождам пръст в мекото. Да ям само това, което ми харесва. Да го ям без ред, защото така ми харесва. Да рисувам криви линии и точки и те да са големи къщи и влакове. Да стоя с часове в банята, без изобщо да се къпя. Да изсипвам пясък между пръстите си и да вдишвам прахта му. Да полея обилно калната локва, загърбвайки жадното цвете. Да си казвам името само на тези, на които поискам. Да водя телефонни разговори по ръчния душ в банята. Да си легна с фенерче и да заспя едва когато батериите издъхнат. Да спя, когато никой не очаква. Да бродя рано сутрин с премръзнали крака из смълчаната къща. Да си пълня джобовете с камъни. Да гълтам дъвки. Да пея силно с пръсти в ушите. Да ..., да ..., да...
Най-безкрайното училище.
Благодаря ти, сине, че ме научи какво съм забравила!
Обичам те!
Но и ръчички, които те водят напред. Присъствие, което следваш като ученик, забравил, че трябва да бъде учител. Енергията, която ме научи на толкова много неща.
И аз уча.
Научих се да се смея. Да се смея на палец, подаващ се от скъсан чорап. Да се смея на "Бау!" и да бъда изплашена сто пъти подред. Да тичам в парка и падам на едно и също коляно. Да пипам хляба в магазина и даже лукаво да забождам пръст в мекото. Да ям само това, което ми харесва. Да го ям без ред, защото така ми харесва. Да рисувам криви линии и точки и те да са големи къщи и влакове. Да стоя с часове в банята, без изобщо да се къпя. Да изсипвам пясък между пръстите си и да вдишвам прахта му. Да полея обилно калната локва, загърбвайки жадното цвете. Да си казвам името само на тези, на които поискам. Да водя телефонни разговори по ръчния душ в банята. Да си легна с фенерче и да заспя едва когато батериите издъхнат. Да спя, когато никой не очаква. Да бродя рано сутрин с премръзнали крака из смълчаната къща. Да си пълня джобовете с камъни. Да гълтам дъвки. Да пея силно с пръсти в ушите. Да ..., да ..., да...
Най-безкрайното училище.
Благодаря ти, сине, че ме научи какво съм забравила!
Обичам те!
Няма коментари
